ИСУС (м.н.) НЕ Е БОЖИЙ СИН,
А БОЖИЙ ПРОРОК

оляма част от вярванията на двете най-големи Божии религии на земята – Исляма и Християнството, са общи. Християните, също като нас Мюсюлманите, вярват в безусловното съществуване на Бог, в това, че Той е Изначалният и Безкрайният, че е сътворил цялата Вселена от небитието и властва над цялата материя с безпределната Си мощ. Идеологическите заблуди, срещу които се изправят Мюсюлманите и Християните, също са общи. Идеологическите борби, които водят срещу атеизма, нерелигиозността, расизма, фашизма и моралната дегенерация, или усилията, които полагат за съобщаване на Божието съществуване, показват голяма прилика. Общите им цели са формирането на изпълнен със справедливост свят, в който всички хора да познават Бог и да живеят в мир, търпимост и спокойствие. Вярващите и от двете религии действат с богобоязън и обич към Бога, следват пътя на Божиите пратеници и се подчиняват на Неговото откровение.

Между Християните и Мюсюлманите съществува много голяма хармония и от гледна точка на нравствените ценности. Религиозният морал, който защитават както Мюсюлманите, така и Християните, не съответства на модел, в който човек мисли само за собствените си изгоди, в  който няма обич и човек е безмилостен, себелюбив, егоист и лицемерен. Християните също са изпълнени с копнеж към един свят, в който властва обич, почтеност, милосърдие, справедливост, сдържаност и братство, и полагат усилия за формирането на един такъв свят. Християните също се борят за отстраняване на забранената от Господ поквара, като проституирането, хомосексуализма, наркоманията, проявите  на жестокост и експлоатацията.

Християни и Мюсюлмани изпитват дълбока обич и уважение към знатния Божий раб – Исус (м.н.). Исус (м.н.) е свят Божий пратеник, който Бог ни е представил в Корана и когото е предпочел измежду народите. В Корана се съобщава, че Исус (м.н.) е „знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]” (Коран, 3:45). Той е скъп Божий слуга, който Господ е надарил с разнообразни чудеса и е удостоил с възвишена нравственост. 

Целта на написването на тази книга е да се сложи край на погрешното вярване в „триединството”, което не се съдържа в истинското Християнство (под истинско Християнство се има предвид Християнството във вида му, в който за първи път е низпослано на Исус (м.н.), а се е появило много след възнесението на Исус (м.н.) при Бог. В книгата в светлината както на Християнските източници, така и на айятите на Корана, ще представим как истинското Християнство е правоверна (вяра в единствеността на Бог) религия, която взима за основа единобожието. Освен това ще разгледаме причините, поради които вероятно е възникнала вярата в троицата, която е основана на вярването, че Исус (м.н.) е „Божий син” (Пречист е Бог). При разглеждане на съответното вярване в книгата са включени разнообразни представи и основни твърдения, подкрепящи триединството. Но преди да се спрем на подробностите, свързани с това вярване, искаме да подчертаем, че всемогъщият и всесилен Бог е пречист от всички изрази, които ще използваме, за да обясним триединството, и Неговият свят пророк Исус (м.н.) е далеч от едно такова охарактеризиране. (Направени са известни изменения на някои изрази от пасажите от Библията, използвани из цялата книга, като „Отец” е заменен с „Господ – Бог”, а „Син” с „Пророк – пратеник”. В произведенията на всички езици в знак на уважение към благословения Божий пророк Исус (м.н.) след името му е използван изразът „мир нему” (съкратена форма „м.н.”).

Другият значителен момент, който трябва да подчертаем, е фактът, че Мюсюлманите, които вярват във всички изпратени от Бог пратеници и книги, уважават вярванията и ценностите на Християните и Евреите. В Ислямската религия Тората (Петокнижието) и Псалмите, които се намират в Стария завет - святата книга на Евреите, и свещената книга на Християните – Новият завет (Евангелието), се определят като Божии книги, а представителите на тези религии като „Хора на Писанието”. В сура Бакара Господ описва Мюсюлманите по следния начин:

„И които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб ...” (Коран, 2: 4)

Тези, съобщени в айятите, книги са писанията на Пророка Авраам [Ибрахим] (м.н.), Петокнижието (Тората), низпослано на Пророка Моисей [Муса] (м.н.), Псалмите, спуснати на Пророка Давид [Дауд] (м.н.), и низпосланото на Пророка Исус (м.н.) Евангелие. Божието откровение, изпратено на Авраам [Ибрахим] (м.н.), не е достигнало до днес. Останалите книги пък с течение на времето се отдалечили от първоначалния си вид, били подправени от някои хора поради различни причини. Именно поради това в някои свои части съдържат коментари и обяснения, отдалечаващи се от правоверната Божия религия. Наред с това до днес са се запазили и пасажи, съответстващи на Корана, като тези, разкриващи вярата в Бог и пратениците Му, обичта към Бога, богобоязънта и добрите морални ценности. (Бог знае най-добре.) Бог е съобщил, че тези книги са напътствие за народите, на които са били изпратени. В сура ал-Имран Бог повелява така: „Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората ...” (Коран, 3: 3-4). В един друг айят Господ дава следната информация относно Петокнижието (Тората):

„Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели...” (Коран, 5: 44)

За една част от Юдейските равини в Корана е повелено така: „Преиначават словата, размествайки ги.” (Коран, 5: 41). В един друг айят пък Бог съобщава за една част от Юдеите: „Онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: „Това е от Аллах.” (Коран, 2: 79). Тоест те са променили святата книга, която Бог е спуснал на Пророка Моисей (Муса) (м.н.). Християните пък, вярвайки в троицата, са изпаднали в една много голяма заблуда. (Коран, 4: 171)

В Корана Бог ни представя множество важни сведения относно Хората на Писанието. Една част от тях са някои грешки във вярата и нравствеността на част от Хората на Писанието. Това обаче не означава, че всички Хора на Писанието са в нехайство и заблуда. В айятите се съобщава, че измежду Евреите и Християните има искрени вярващи:

„Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ­ четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите.” (Коран, 3: 113-115)

„Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка.” (Коран, 3: 199)

Образцовите Мюсюлмани живеят целия си живот според айятите на Корана. Техните критерии, морални качества, възгледът им за живота и хората са в пълно съответствие със съобщеното от Бог в Корана. Същото се отнася и за отношението на Мюсюлманите към Хората на Писанието. Те винаги се обръщат към тях с толерантност, справедливост и обич. Поради тази причина те гледат на тях не като на „противна страна”, а като на религиозни хора, обвързани към Бога. Противното би било поведение, несъответстващо на Корана. Никога не трябва да се забравя, че измежду Хората на Писанието също има доста, които искрено вярват в Бог, и следователно се предполага, че ще бъдат избавени. Поради тази причина всички напомняния, които ще направим из цялата книга, са написани, отчитайки този факт и имайки за цел изпълняване на съобщената от Бог в множество айяти на Корана заповед „повелявай одобряваното и възбранявай порицаваното”. Нашата цел е да разкрием грешката на триединството и да помогнем на благоразумните Християни да видят истините. Искреното ни желание е всички Християни да осъзнаят тази заблуда и напълно да се откажат от всички вярвания, които не съответстват на единобожието.

- Заблудата на Християните относно „триединството”
- Вярата в триединството се отрича в корана
- Вярата в троицата се е появила векове след Исус (м.н.)
- Исус (м.н.) не е Божий син, а Божий пророк
- Истинското Християнство в Библията
- Описаният в Евангелието Божий пророк – Исус (м.н.)
- Авторите на евангелията не са били свидетели на живота на исус (м.н.)
- Защо Християните биха могли да са направили това неоснователно
твърдение?

- Християните, противопоставящи се на триединството, от Никея до днес
- Заключение

 

НАПРЕД

Начална страница | Знамения за второто пришествие на Исус | Статии
Библейските стихове съответстващи на Корана
Email: info@ochakvaniatmesia.com
www.ochakvaniatmesia.com

 
Тази страница е основана на творбите на Харун Яхя       www.harunyahya.com